Кеворк Кеворкян: Наш Кирчо Манделата. Лъжливият свидетел на едно странно управление

Когато българският премиер изплющя смайващата фраза „Няма дрънчане на война“, бяхме склонни да приемем този словесен идиотизъм откъм забавната му страна – макар че си имахме работа с истинско словоблудство, можем дори да кажем, че бяхме дарени със содомитско упражнение над езика, ако с това определение няма да затрудним прекалено автора на фразата.

 

 

Всъщност, каквото и да се каже за този Кирчов бисер ще е малко – и няма нищо забавно в него.

Но когато македонският президент Пендаровски казва, че същият този български премиер е нещо като Нелсън Мандела, вече имаме сблъсък с кристална балканска лудост.

 

Нелсън Мандела и ПростоКирчо – доста зор ще види всяка уста, докато превърти заедно тия две имена.

Нелсън Мандела и ПростоКирчо?!

 

Разбира се, възможно е Пендаровски да се е отдал временно на едно любимо балканско занимание – подебаването, макар че то е присъщо

по-скоро на простолюдните слоеве;

въвлича ни в някакъв майтапчийски етюд, в някакво словесно препъване, за да видим как се просва по очи наш Кирчо Манделата.

 

Наистина, може и в това да е номерът.

Иначе трябва да си луд – дори извън Безпредела на Балканската Лудост, за да сравняваш един титан с една политическа буба.

Това е дори надбалканска лудост.

 

И, все пак, Пендаровски го казва.

Дали скопяни не искат да размътят/размият окончателно българо-македонския конфликт, та са готови да изтърсят всичко?

В България няма да се намери и половин човек, дори и от ОМО „Илинден“, който да приеме ПростоКирчо като Мандела.

 

Разбира се, днешното македонско коварство е много изобретателно – може би Пендаровски ни подсказва, че в бъдеще време нашият човек ще има съдбата на Мандела.

Но какво толкова ще направи, та да лежи 18 години в Софийския затвор, за да обсъжда с циганите тукашният апартейд, който те упражняват над българите.

Това, че е нагласил Лорер в най-ящното министерство не стига, за да го произведат в Мандела – най-много да го оприличат с Цар Киро.

Но и това не е възможно, защото по някое време онзи масово опияняваше храбрия български народ с ментетата си – Кирчо е много далеч от неговата харизма.

Не стига, че българските политически будали плащаха на поданиците на цар Киро по време на изборите, ами и позволяваха нашите хора да ги тровят с боклуци.

 

Българско веселие, продуцирано от цигански цар. Красива съдба.

 

Другият/Нашият цар също е веселяк, но това е различна тема.

Само да вметна една любопитна подробност, свързана с „Шоуто на Слави“ – историята на телевизията живее чрез подобни подробности.

Една вечер Слави дойде в къщи много ядосан: Симеон отказал да участва в предизборните разговори в шоуто, наред с останалите политически лидери – а нямаха под ръка друг гост, за ядосване си беше.

„Ами, покани тогава цар Киро“ – рекох небрежно, колкото да кажа нещо.

И Слави взе, че наистина го покани.

Стана „манифик“, както се изразява Горския.

 

Това пък е друг майтап.

Симеон много обича да подпитва кочияшите си – депутатите той ги има за такива. Веднъж заклещил един и го притиснал да му каже, как го наричат помежду си.

„Кобурга, нали?“ – подпитвал той клетника.

И онзи не издържал и накрая рекъл: „Горският, горският ви наричаме, ваше величество“.

Голям резил.

 

Да се върнем към словохулството на Пендаровски.

Има място и за друго предположение: може би, според македонския президент, ПростоКирчо не само е новият Нелсън Мандела – а направо самият Мандела в преродения му формат, естествено след известно избелване.

 

Това ще бъде ужасяващо наказание дори и за страдалец като Мандела, който е преминал през нечувани изпитания – само нашият поборник Илия Минев е лежал по-дълго в затвора.

И ще бъде върховна несправедливост да го заточат в телесата на нашия Кирчо.

Така че, нека да се надяваме, че Пендаровски се е изразил метафорично, нищо повече, макар че и това си е също доста несправедливо.

 

По начало, самото сравнение е чудовищно нелепо – сякаш македонецът има зъб на южноафриканския светец.

Да не би и той да е прероден и да живее втория живот на някой надзирател от остров Робен, където Мандела е прекарал голяма част от присъдата си.

Засега нямаме отговор на този въпрос, но когато имаме работа с македонци всичко е възможно, те имат слабост към мистификациите.

А пък буйното им въображение направо граничи с неподправена лудост. Пак добре, че досега не са възнесли целокупното българско население за чисти македонци.

Има и хора, които са на съвсем друго мнение: те пък смятат, че е напълно възможно ПростоКирчо да е прероденият Ван дер Любе – знаете го, холандският лумпен, който подпали Райхстага, а вместо него Гьоринг накисна нашите Георги Димитров, Танев и Попов.

Въпросният балама и до края не е разбрал напълно в каква игра го навират.

Много от нашите политически гарги непрекъснато ни напомнят за него, тъй като също не загряват какво, всъщност, правят.

 

Ония, които оприличават ПростоКирчо на Ван дер Любе търсят основания в действията на премиера – и той се стреми да унищожи всичко, което е заварил или поне да го опозори.

 

Ако още малко го изчеткат македонците, ще подпали и Историята.

А те като нищо могат да извадят достоверен документ, че Кирчо е пряк родственик на Александър Македонски.

 

За ПростоКирчо всичко започва от нулата, тоест – от самия него.

Само не е ясно, как ще бъде отразена тази реформа в Юлианския календар и кой ще я направи – най-подходящ изглежда Лорер.

Между другото, самият Ван дер Любе е обесен скоропостижно – година след началото на процеса за запалването на Райхстага. А после беше оправдан през 2007 година.

 

Всъщност, всички хипотези около Кирчо са възможни, дори и

най-налудните – в балканските селения всичко може да се случи.

Ние имахме пет години за президент една ирландска пастирка – Плевнелиев сам ни довери тайната си и дори се гордееше с битието си на пастирка – не пастир, а пастирка.

И това го чухме години преди да настъпи джендърската какафония – така и българският президент даде своя принос към нея.

 

И, в края на краищата, нека и ние да бъдем за пет минути македонци: ако Гоце Делчев е македонец, защо пък ПростоКирчо да не е Нелсън Мандела – виждам, че нищо не можете да възразите срещу този логически аргумент.

 

Казвам си и друго. Сега, както сме се овъртолили с македонците в празни обещания, коварни увещания и чисти лъжи, дори и в производство на Мандели – как ни липсват хора като Любиша Георгиевски, този не балкански, не европейски, ами световен мъдрец;

само човек като него може да ни преведе през Балканския Лес, в който отвсякъде те дърпа лудостта.

Той да ни каже, какво се случва в българо-македонския въртоп.

Може да не е много любезен към нас, не изключвам това, но от неговата уста всичко може да се приеме.

 

Като обитател на интелектуална Кампучия, както усърдно се самопредставя, ПростоКирчо не е длъжен да знае кой е Мандела.

Но пък хитрува с всичко, което се мерне пред очите му – дори и с майтапа на Пендаровски.

 

 

Веднага след като македонецът го произведе в Нелсън Мандела – най-прочутият затворник в света, той започна да говори за арести.

Невъзможно е, разбира се, да проумеем начина му на мислене и, все пак, това е парадоксална асоциативност дори във фазата на напредналата балканска лудост.

 

Тъй или иначе, изтърси една нечувана мръсотия, цитат: „Всяка седмица събирам ДАНС и Рашков и им казвам: кога започваме арестите? Нямаме време!“

Какво се опитва да направи – небрежно да пренесе болшевишкото варварство в наши дни, това ли?

 

В Брюксел сигурно са го отписали изначално, предполага се, че не разговарят сериозно с него, а с опекуните му – за да не им дрънчат несмислено езиците.

Но казаното си е безусловна простащина – премиер- министър на една страна, членка на ЕС, да призовава към арести!

 

Тази словесна скотщина е един от много редките случаи, когато телевизионен водещ е длъжен да обърне масата върху госта си.

 

Искал арести момчето.

И всички женчовци в Парламента мълчат като пукали.

Не го взимат на сериозно, това е ясно, но все пак отровните му призиви са абсолютно скандални.

 

Тия дни главният прокурор Иван Гешев се срещна с Кирчо Манделата. Гешев изигра майсторски картите си: изчака три дни и призова премиера като свидетел, за да представи на прокуратурата фактите, заради които е поискал ареста на определени хора.

 

Това е зверско прецакване на ПростоКирчо – защото той топи въпросните хора единствено заради медийни публикации.

Това може да си го позволи само някой наивен читател, но не и премиер. Сетне Мандела се стресна и заяви, че имал въпроси към прокуратурата.

Свидетелите обаче не разполагат с този лукс – те трябва да докажат твърденията си, защото в противен случай те се превръщат в клевети.

 

ПростоКирчо пак не разбра, че сам се накисва като несръчен кошараревски свидетел – а простоговоренето му се превръща в подлоговорене.

 

Той така и ще бъде запомнен – като лъжливият свидетел на едно странно управление. /Epicenter

 

 

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

195 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вижте още от категорията: Актуално