„Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата „пожарникар“ – с тези думи вчера Министерството на образованието и науката (МОН) съобщи новината за лошите резултати от тестовете на четвъртокласниците на изпитите за Национално външно оценяване (НВО).
Тези изпити бяха въведени преди около 15 години, като тяхната цел беше да се правят внезапно и без подготовка, за да се измерва моментното състояние на знанията на завършващите началния курс. Идеята, за жалост, се изроди и сега за въпросните „мини матури“, както ги наричат, дори се ходи на уроци, а учителите масово натискат децата да решават типови тестове и да назубрят материал, за да се представят по-добре.
Въпросът за пожарникаря предизвика множество коментари, като в голямата си част те са критични към МОН. „Дневник“ подбра някои от тях, публикувани във фейсбук, без претенция за изчерпателност.
Петър Велков, учител:
Масовите заглавия „88% от децата не могат да обяснят какво е пожарникар“ са голям гаф, за който вина имат МОН. Те пуснаха некоректно информация, която бе грабната от медиите.
Да, положението в нашето образование е изключително притеснително, но гафовете от МОН го задълбочават.
Децата масово са обяснили, че „пожарникар е човек, който гаси пожари“ и производни. За което не са получили всички точки, защото от тях, според МОН, се е очаквало да напишат, че това е „професия, защото всеки можело да гаси пожари.“
Да, от МОН са прави дотолкова, че това е пълният, изчерпателен отговор. Чисто фактологично от МОН са прави… Да, това също се учи от децата. Но това ли е същината?! Това ли най-смислено упражнениекато капак бе разяснено, че това е упражнение не с цел (ПРЕДМЕТНО знание), защото да използваш точното изказано определение е вид предметно знание, а да се оцени четене с разбиране, влизане в контекст и т.н.
Това упражнение НЕ проверява това. Това упражнение най-лошото е, че дори НЕ проверява дали и децата НЕ знаят, че това е професия. А просто не са се сетили да сложат точно тази думичка в точно това определение и място, което се изисква от тях.
Проблемът е в дизайна – защо търсим нелепа фактология, която дори не показва де факто дори, че детето НЕ знае този факт, а че не се е сетило да сложи думичката…Вместо да замерванe важни компетентности…
Обзалагам се, че точно защото се учи, а и думичката е масово възприета, то около 88% от тези 88% деца добре знаят тази думички и това „ценно“ познание, което ние да замерим като факт. Също така се обзалагам, че огромна част от възрастните също няма да използват думата професия, когато им зададат този въпрос.
Положението е зле у нас, но такива информации, пуснати от МОН като извод, че децата не можели и после подхванати гласно от медиите, не помагат на никого.
МОН има сериозни проблеми също и при съдържанието, структурата, критериите, оценяването и цялостния дизайна на НВО-то, както детайлно обясних вчера това само дава нюанс от него
Разбира се, цялата тази патардия и втори ден обсъждане на тази задача е супер маловажно с оглед всички други сериозни проблеми, които пак излизат на повърхността след НВО-то, но произтичат от десетилетия в нашето образование.
Галина Даскалова:
Чета гръмките заглавия, че децата не могат да обяснят какво е пожарникар. Истината е, че според МОН без думата „професия“ отговорите са грешни. Ако детето е писало, че пожарникарят потушава пожари, то не знае според тях смисъла на думата. Айде сега да погледнем в тълковния речник. Политик, земеделец, пианист, програмист, полицай, магазинер, а и проститутка не са професии, защото при тълкуването липсва тази дума. Май не децата са неграмотни, а авторите на малоумните въпроси и олигофренски критерии за оценяване.По тяхно време не са учили дистанционно… Тогава?
Радостина Тодорова:
Много бих искала според МОН да разбера отговора на въпроса от НВО-4 клас:
19. Обясни значението на думата „пожарникар“
Какви са критериите за верен отговор. Цял ден се тръби как децата не знаели какво е „пожарникар“. За радост сина ми се е справил отлично, но като ми каза какъв отговор се очаква от тях, направо онемях. Затова бих искала да видя аз ли нещо не разбирам или образованието е тотална щета вече!
Георги Матеев:
Ако детето ми вдигне температура и му дам парацетамол аз лекар ли съм? Ако му сготвя вечеря – готвач ли съм?
Рядко ми се случва, но този път съм на страната на МОН. Всяка година сме възмутени от ниското ниво на функционална грамотност на зрелостнице, измерено в PISA. А функционалната грамотност се състои точно в това – правилно да се разбира текста, който се чете, но и написаният текст да бъде коректен, така че да може да бъде разбран правилно.
И сега когато МОН вдига изискванията и санкционира за некоректна дефиниция – пак сме недоволни. Какво искаме всъщност? Искаме ли деца, според които всеки шофьор на МПС, който има пожарогасител в колата, да бъде пожарникар? И всеки автомобил – пожарна?
Разбира се, че не. Въпросът тук е дали когато са учили за професията пожарникар в първи клас им е била обяснена достатъчно ясна разликата. И дали тези разлики трябва да се учат в първи клас. Т.е. пак опираме до това дали сложността на материала е съобразена с възрастта.
Но въпросът, сам по себе си, е коректен. И фактът, че голяма част от възрастните също биха/бихме дали некоректен отговор само потвърждава резултатите от изследването на PISA – че половината българи като цяло не знаем какво приказваме. И точно такъв тип въпроси в училище ще стимулират децата да започнат да се замислят за смисъла на думите, които използват и да развиват логическото им мислене.
Силвия Томова:
Не може за всичко да бъде обвинявано училището и/или пандемията, защото какво е пожарникар се учи в детските градини и даже преди това, ако родителите говорят с децата си. Във всяка книжка, предназначена за деца от 1 до 3 години, тези неща са обяснени с картинка…
Тъй че, много е лесно да се извиняваме с коронавируса, но не той е причина родителите изобщо да не общуват с децата си… Коментирам резултатите от матурите след 4-ти клас, според които 88 на сто от четвъртокласниците не знаят какво е пожарникар. Познавам родители, които смятат, че децата се научават да говорят ей така от нищото, без да е нужно да се полагат усилия, за такива родители пък трябва вечерно училище с приемни изпити…