Една от емблематичните сгради в благоевградския квартал „Вароша“ е на път да бъде предоставена за десет години на частната школа по изкуства „Престо“.
Официално школата е единственият кандидат в повторния конкурс за Мощанската къща. Предложеният от нея месечен наем е едва 131 евро без ДДС при начална цена 119,25 евро. Концепцията на кандидата е получила максималните 100 точки от конкурсната комисия, която предстои да предложи на кмета сключването на договор.
Процедура има. Документи има. Комисия има.
Но къде е реалната конкуренция?
Как се стигна до условия, при които за една от най-разпознаваемите възрожденски сгради в Благоевград се явява само един кандидат?
Направено ли беше достатъчно, за да бъдат привлечени и други културни организации?
Реална пазарна оценка ли е наем от 131 евро месечно за цяла сграда със застроена площ от 119 кв. м, предоставяна за десетилетие?
„Престо“ е създадена от Цветомира Съботинова и Станислав Кайчев, а Съботинова е нейното разпознаваемо публично лице и ръководител. През последните години школата присъства в множество събития от културния календар на Община Благоевград.
Именно затова обществото има право да получи пълна информация:
Колко участия е имала „Престо“ в общински събития от началото на мандата на кмета Методи Байкушев?
За кои от тях е получавано възнаграждение и в какъв размер?
По какъв ред е избирана школата?
Има ли лични, политически или организационни отношения между представители на школата, общинското ръководство и членове на конкурсната комисия, които е трябвало да бъдат декларирани?
Това не са обвинения, а задължителни въпроси, когато частна организация е на път да получи знаков общински имот за десет години срещу символична за подобна сграда сума.
Още по-сериозен е въпросът какво се случи с намерението Мощанската къща да бъде предоставена на Центъра за личностно и творческо развитие на децата.
През 2023 г. Общината обяви, че сградата ще се използва от Центъра, в който се обучават над 1600 деца.
Защо тази идея беше изоставена и защо днес предимство получава частна школа?
Мощанската къща не е обикновено помещение. Тя е архитектурен паметник, дарен на общината за обществено ползване. Затова благоевградчани имат право да знаят защо точно този кандидат, защо за десет години и защо само за 131 евро месечно.
Управляващите дойдоха с обещания за прозрачност, почтеност и борба с порочните зависимости. Именно при такива процедури тези обещания трябва да бъдат доказани – с документи, публични отговори и пълна информация за разходваните общински средства.
Защото иначе остава тежкото съмнение, че грижа действително има – но не за всички граждани на Благоевград, а за правилните хора.
Това ли е промяната? Това ли е борбата с корупцията?
Или отново наблюдаваме познатия модел – всичко да изглежда законно на хартия, докато общинските ресурси стигат до близки до властта лица?