Георги Бенковски обявява преждевременно началото на Априлското въстание

Априлското въстание избухва преждевременно на днешния ден (20 април по стар стил) в Копривщица. Въпреки че е неуспешно, то представлява връх на българското националноосвободително движение. Макар и незавършило с военен успех, въстанието постига другата своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в страните от Западна Европа и особено в Русия.

Въстанието е подготвено в рамките едва на едва месец-два, с което се обясняват и неуспехите в организацията и провеждането му. Решението за избухване на въстанието е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунта е била извършена само в IV и I революционни окръзи.

Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от един от участниците в събранието – Ненко Терзийски от село Балдово.

Властта веднага взела мерки. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Георги Бенковски (с рождено име: Гаврил Груев Хлътев) е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг, и като цяло.

Досега се знаеше, че според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно му отстъпва мястото си на пръв апостол. Най-нови открити документи обаче доказват, че и двамата – и Волов, и Бенковски, са имали еднакви пълномощия за организиране и ръководене на въстанието.

По време на обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.

Родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей и там се пази една уникална реликва – личната пушка на Бенковски.

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

425 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Вижте още от категорията: История и традиции