В навечерието на визитата на Ердоган в Рияд, посещение на саудитския външен министър в Атина

Анкара декларира посещение на турския президент Ердоган в Саудитска Арабия през февруари. Официалната причина е извършване на „поклонение“. Вероятно става въпрос за извършването на поклонението ал умра, което всеки мюсюлманин може да извърши по всяко време на годината.

За разлика от ал хадж, която е задължителна и се извършва през месец дул хиджа, то ал умра е силно препоръчителна. В този случай саудитските власти не могат да откажат достъп до Светите места в Мека.

Интересното в случая е препечатването на новината от турските медии в саудитските, но без официално потвърждение от властите в Рияд. Вероятно това няма и да се случи, тъй като Ердоган ще бъде възприет като обикновен поклонник, който е логично да се срещне с политическите ръководители на страната-домакин.

Срещата ще е знак на уважение на високия ранг на поклонника. Неутрални наблюдатели иронизират Ердоган. Те припомнят отказа на Мохамед бен Салман да се срещне с него в Доха, Катар, където през декември 2021 г. бяха едновременно и двамата на официално посещение.

Саудитските социални медии тогава предположиха, че скоро Ердоган ще дойде „смален“ в Рияд. Така и се получи, на фона на рухналата турска лира и сриващата се икономика. Всъщност враждата Ердоган – бен Салман датира от 2018 г. Тя избухна с умъртвяването на саудитския опозиционер Джамал Хашоги в консулството на кралството в Истанбул.

Според анализатори тогава турският президент си е повярвал, че може да изхвърли бен Салман от политиката, а Турция да се настани в нейната зона на влияние в региона. Антитурски настроените анализатори в Персийския залив твърдят, че турският лидер вече се е убедил, че проектът „Мюсюлмански братя“, който той е желаел да промоцира в региона, се е провалил.

На този фон:  Специален анализ: Защо за Турция са важни Босна и Херцеговина и Косово?  

Скандалите и разцепленията между клоновете на ислямисткото движение в Истанбул и Лондон го доказват. Тезата на саудитските коментатори е, че сега вече Ердоган идва с мир, желаейки да „скъсат ризата на Хашоги“. Прави се аналогия с гражданската война по време на управлението на третия Праведен халиф Осман бен Афан /644-656/, който е бил убит от заговорници. Олицетворение на престъплението е била окървавената риза на владетеля.

В исляма последната е символ на бунт и коварен заговор, с цел свалянето на законния владетел. В случая с враждата между Ердоган и бен Салман нещата стоят далеч по –прозаично. Запознати припомнят, че преди три години саудитският престолонаследник изпроводи един от своите роднини, емира на Мека Халид ал Фейсал при Ердоган с идеята да купи неговото мълчание по случая с Хашоги с финансови облаги.

Това не се случи. Ердоган стигна до ООН и поиска от международната организация да разследва случая Хашоги. Според анализатори сега ролите са се сменили. Ердоган идва за онези облаги, които очевидно е пропуснал преди три години, преценявайки че случаят Хашоги няма шанс да свали саудитския силен човек.

Практически местата на двамата най-силни в сунитския свят политици са се сменили. Някои шегобийци дори твърдят, че ако навремето емирът на Мека Халид ал Фейсал е отишъл на поклонение в Анкара, сега „султанът“ на Анкара е дошъл на поклонение при него, в Мека. Запознати припомнят, че само кацането на самолета на принца-престолонаследник на ОАЕ Мохамед бен Зайед през ноември 2021 г. на летище Анкара подобри състоянието на турската лира със 7%. Обещанията за инвестиции от 10 млрд. долара качиха турската национална валута с още няколко пункта.

На този фон:  Турция позволява на сирийски кораб, с наложени американски санкции да достигне до Абхазия

Вероятно търсения от Ердоган ефект от посещението си Саудитска Арабия е същият. На фона на тези сложни дипломатически игри, на 4 януари 2022 г. наблюдатели отбелязват втората визита на саудитския външен министър Халед бен Фурхан в Атина през последната една година.

На общата пресконференция домакинът, неговият колега Никос Дендиас отново нападна Турция и осъди „провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море, нарушавайки международното право“. Интересно е сравнението на реакцията на турското МВнР на въпросните изявления с тези, които турската страна направи след посещението на Кириакос Мицотакис в София в края на 2021 г. Силно негативният дух остава същият.

Отново се критикува тактиката на Атина „за бягане от двустранен диалог за разрешаването на проблемите, а се търси благоволението на трета страна /внушението е за ролята на САЩ – бел. авт./ за постигането на търсената цел“. Прави впечатление формулировката за създаването на „антитурския“ съюз. Ако след посещението на Мицотакис в София, говорител на официална Анкара по случая беше военният министър Халуси Акар.

Последният характеризира въпросното формирование като „съюз вътре в НАТО“, очевидно визирайки България. Сега реакцията на съвместната пресконференция в гръцкото МВнР е споделена от говорителя на турското външнополитическо ведомство Танджу Билгич. Този субект е определен като „изкуствен съюз“, премахвайки военния нюанс на антитурския блок.

На този фон:  Мицотакис в София към присъстващи и неприсъстващи: Tръба срещу политика

Ако коректно разчитаме посланието, то Анкара гледа на България през призмата на НАТО, а на Саудитска Арабия – през призмата на икономиката. Видната е сложната геополитическа ситуация, в която е преплетен гръцко-турският антагонизъм.

Той има своята несравнима с други подобни конфликти специфика, превръщайки се във все по-значимо предизвикателство за международноправни субекти, намиращи се в непосредствена близост до тях или пък за такива, разположени на достатъчно отдалечено разстояние от техните национални територии.

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

64 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Вижте още от категорията: По света