Другата страна на дербито: Два различни модела за футбола

Пари Сен Жермен и Лион са доминантите във френския футбол през XXI век. Макар повечето хора да смятат, че парижани станаха част от елита във Франция, едва след смяната на собствеността и преминаването на клуба в катарски ръце, същото важи в още по-пълна степен за „хлапетата“. Разликата в годините на двата отбора е точно 20 – ПСЖ е създаден през 1970, а Лион – през 1950 г. Въпреки това, тимът от столицата има 4 пъти повече спечелени трофеи до края на XX век – 3 за Лион срещу 12 за ПСЖ.

В началото на XXI век, обаче, „хлапетата“ правят най-дългата шампионска серия в историята на Лига 1. Между сезон 2001/2002 и 2007/2008 г. Лион 7 пъти поред става шампион на Франция, като през този период печели още редица трофеи и по този начин във витрината на клуба към ден-днешен има 20 купи от различните надпревари.

След като доминацията на Лион приключва, следват няколко сезона, през които водачеството се сменя, докато на хоризонта не се появява новият проект на Насер Ал-Келайфи, в който се наливат стотици милиони евро и в който идват звезди като Златан Ибрахимович, Единсон Кавани, Килиан Мбапе, Неймар, а от този сезон и Лионел Меси. Резултатът от мощното инвестиране от страна на катарците в тима от „Парк де Пренс“, носи 27 трофея на клуба от 2011 г. насам. Преди това, обаче, ПСЖ също записва немалко успехи на френската сцена, като от своето създаване през 1970 г. до смяната на собствеността в клубната витрина влизат 16 трофея.

„Ние играем в първенството на Франция, това на Катар така или иначе вече е решено!“ Тези известни думи на президента на Олимпик Лион Жан Мишел Олас са емблематични за сблъсъка между ПСЖ и Олимпик Лион. Традициите във футбола срещу многото пари. Въпреки милионите, които потекоха към Париж от Катар, ПСЖ не може да се похвали със същата доминация във френския футбол, каквато имаше Лион.

В продължение на 6 години в периода между 2002 и 2008 Олимпик Лион печелеше всяка годинa шампионската титла на страната и постави рекорд във Франция, който до момента звездната селекция на ПСЖ не успява да надмине. В повечето случаи доминацията в местен шампионат се дължи на непоклатима стабилност на клуба, много вдъхновен треньор и верни на отбора футболисти. Златните години на Лион обаче изглеждаха по друг начин.

През този период Лион бе воден от четирима различни треньори с различни виждания, а през отбора преминаха множество футболисти. Затова и рекордът на Лион на пръв поглед изглежда нелогичен. Тактиката през тези години на президента Жан-Мишел Олас беше съвсем различна.

През 2002 Лион спечели първата си титла и веднага след това президентът на клуба започна да налага политиката да се продават скъпите играчи и да се търсят млади таланти, от които по-късно клубът отново да спечели пари чрез продажби. Към тях често бяха използвани млади таланти от школата, които също в последствие бяха продавани.

Един от основните фактори при успеха на Лион несъмнено бе успешното привличане на евтини за клуба таланти от Южна Америка, Африка и от по-слаби първенства като португалското. Такива бяха Фред, Нилмар, Есиен, Малуда, Диара, Абидал, Лорис и Пянич – всички те пристигнаха в Лион от различни държави срещу ниска трансферна сума или бяха привлечени на млада възраст от школите на конкурентите на Олимпик Лион. Моделът по-късно бе възприет и от други европейски отбори като Порто и Бенфика, които последваха примера на Лион.

Феновете на Олимпик Лион се гордеят и до днес с успехите на клуба си от тези години. Особено обичат да изтъкват факта, че не само са спечелили множество отличия, но и техният клуб е развил въпросните футболисти и е дал сериозен тласък в кариерата им.

Политиката на клуба обаче рязко се промени през 2009, когато президентът на клуба реши, че за да задържи високото ниво, е принуден да прибегне до скъпи трансфери. За съжаление на феновете повечето от тях се оказаха провал, не успяха да вдигнат класата на отбора и той прекъсна впечатляваща си серия от титли. Още по-голямо разочарование дойде от школата, която не спря да произвежда таланти, които да бъдат продадени и да компенсират грешните инвестиции. И макар през първите години след рекордните титли във Франция феновете на отбора да продължаваха да се надяват, че постепенно клубът ще се върне към успехите, с реките от пари, които потекоха към столицата и ПСЖ надеждите им окончателно угаснаха. Във френския футбол се роди нова сила и на този етап изглежда трудно тя да бъде изместена.

Но докато Олимпик Лион е клуб с традиции и политиката на президента дълги години е будила само уважение сред футболните среди по целия свят, то историята на ПСЖ е доста различна. Всъщност на клубния сайт може да се открие много малко за миналото на клуба. Столицата на Франция никога не е имала особено успешен клубен футбол и през годините феновете по цял свят са изрязвали своето недоумение от липсата на качествен отбор от Париж. По време на строежа на новия Парк де Пренс група парижани решават, че е крайно време столицата да има достатъчно силен отбор. Така те основават ФК Париж, който обаче не разполага с база и затова се обединява с втородивизионния Сен Жермен от западното предградие на Париж. Клубът печели титлата през 1985-1986, но в началото на 90-е изпитва сериозни финансови затруднения. Тъй като за телевизията е било важно в Париж да има силен отбор, френският Canal+, който е държал правата за излъчване на първенството, поема клуба. Именно на телевизията се дължи стабилизирането на ПСЖ и спечелването на титлата през 1994. Още от 2006 клубът става антипатичен на френските фенове, когато е купен от мистериозната инвестиционна група Colony Capital. Стига се до конфликти между различните фен фракции и даже до една жертва.

Всичко в клуба се променя с идването на Насер Ал-Келайфи, който е президент на Qatar Sporsts Investements – държавен фонд на Катар, разполагащ с несметни богатства благодарение на нефтените запаси на страната. В клуба изведнъж се изсипва огромно количество пари и за всички бързо става ясно, че на футболната карта вече има нов гранд – Пари Сен Жермен. До днес са похарчени милиарди, а трансферният пазар е взривен с привличането на Мбапе за 180 милиона евро и на Неймар за 222 милиона.

Доминацията на ПСЖ през последните години във Франция е обяснима, предвид невижданите пари, които се инвестират в трансфери. И все пак клубът не може да постигне същата серия като Олимпик Лион в годините между 2002 и 2008 и през изминалия сезон отстъпи титлата на Лил. Някак с носталгия си спомняме онези времена, защото стратегията на Лион беше едновременно печеливша и развиваше футболните таланти. Неслучайно играчите на Лион носят прякора „Хлапетата“. Младите футболисти, които играеха с фланелката на Олимпик, искаха да се доказват и да израстват в кариерата си. Ситуацията в ПСЖ в момента е различна. Клубът събира доказани световни и скъпи звезди. Някои от тях вече са спечелили всичко във футбола, а и всеки от тях е с изграден характер. Невинаги е лесно да намерят общ език помежду си. Това ясно си пролича в сблъсъка в Шампионската лига между ПСЖ и Брюж, който парижани не можаха да спечелят въпреки убийственото на пръв поглед атакуващо трио с Меси, Неймар и Мбапе.

Освен като два от най-успешните, ПСЖ и Лион са и два от тимовете във Франция, които се славят с това, че практикуват много интересен за гледане футбол, който прави мачовете помежду им изключително интересни и резултатни. В неделя (19 септември) предстои да се изиграе мач №98 между тези два колоса във Франция. До този момент в мачовете помежду им, тимът от Париж има сериозно надмощие, като на сметката си има 42 победи. 25 срещи са завършили наравно, а Лион има 30 победи. Първият сблъсък между ПСЖ и Лион е през сезон 1971/1972 г., когато Лион побеждава като гост с 2:1. Оттгова в 97-те мача между двата отбора за първенството, Купата на страната, Купата на лигата и Суперкупата на Франция са паднали общо 268 гола или средно по 2,76 попадения на мач. При головата разлика парижани също имат надмъщие пред тима от централна Франция – 153:115.

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

0 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Вижте още от категорията: Спорт