На 22 септември 1903 г., в разгара на Илинденско-Преображенското въстание, българската история е белязана с още един героичен акт на саможертва и безпримерна доблест. В местността „Света Богородица“ край разложкото село Годлево четата на войводата Радон Тодев влиза в неравна битка срещу над 1600 османски войници и башибозуци.
Мъжете – предимно от Банско и Годлево – са знаели, че излизат срещу смъртта. Ден преди сражението поп Стойко ги опява в църквата „Св. Троица“. Но те не се колебаят – избират да загинат достойно, вместо да се предадат.
Битката продължава пет часа. Четниците стрелят, докато патроните свършват, а след това с последни сили се хвърлят в ръкопашен бой. Никой не се предава. Всички загиват геройски, вярни на клетвата си пред България и на завета да бранят народа и вярата си.
Саможертвата им не е напразна. Благодарение на подвига на войводата Радон Тодев и 26-те му четници, местното население успява да се спаси и да премине българската граница.
Днес, повече от век по-късно, този подвиг остава ярък символ на родолюбие и вярност към Отечеството. Историята помни имената на млади мъже, които не пожалиха живота си, за да съхранят бъдещето на България.
Поклон пред паметта на войводата Радон Тодев и неговата чета – герои, които с кръвта си написаха страница от най-светлите в националната ни история.