Река Златарица не ви е кенеф, г-н Славчо Фарфаров!
Село Елешница вони.
Река Златарица е побеляла.
Животът в нея – мъртъв.
А г-н Фарфаров – мълчи и лапа пари!
Цвикът се лее от мандрата.
Вътре – г-жа Стамберова, лелята на Фарфаров.
Отвън – Фарфаров, държащ чадър над собственика.
Пари срещу мълчание. Смрад срещу съвест.
Селският кмет?
На каишка. Лае, само когато трябва да агитира за Иван Герчев – човекът, който „решава световните въпроси“ във Варшава, докато Общината, която трябва да пази, се дави в мръсотия и корупция!
А Зайков?
Същият, който влезе в Общината с големи приказки за водата…
Сега мълчи. Защото, както шепне зад гърба си:
„Без Катя останах само с костюма и страха си.“
Това не е управление.
Това е гнус.
Това е престъпление.
Река Златарица не ви е канал, г-да управляващи!
А хората в село Елешница не сме ви слуги!
И ви гледаме. Все по-внимателно.
Г-н Герчев, а ти къде си?
Пиарката остана без ръце да те снима, докато селата се давят във воня.
Природата се руши, а ти още лъскаш образа си. Безуспешно.