10 вечни цитата от творчеството на Йордан Йовков

Йордан Стефанов Йовков (1880-1937) е български писател, класик на българската литература. Наричан е майстор на късия разказ. 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.  В центъра на неговото творчество е извисената духовна природа на човека, търсената от него интерграция със себе си и със света. Независимо от ситуациите и героите, които описва, той винаги е склонен да търси и извежда доброто, хармонията, човечността, любовта…

Или както сам казва: „Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто.“ 

Подбрахме 10 емблематични цитата от неговото творчество:

1. „Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“

2. „Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“

3. „Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати.”

4. „Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”

5. „Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“

6. „Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“

7. „Серт жена! “ – помисли си Давид, но веднага му мина през ума: „Евтимия има право, ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.”

8. „Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.”

9. „Но нещо друго обръща вниманието му. Нещо се белее отстрана на храста, губи се и се показва. Какво може да бъде пък това? Огромни два кръга, единият по-голям и бял и вътре в него — друг по-малък и жълт. Тия кръгове висят във въздуха, люлеят се, някаква радостна усмивка иде сякаш от тях. Постепенно и тия кръгове намаляват, стават съвсем малки, очертават се определено и ясно. Та ето що било това! Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче срещу погледа на Люцкана… Пръстите се разшаваха и бавно, с мъчителни и отчаяни усилия се насочиха към засмения цвят, леко разлюлян от вятъра… “

10. „Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”

rodnoto.bg

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

606 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вижте още от категорията: История и традиции