На 17 април 1898 година умира Ильо войвода (Илия Попгеоргиев)

На 17 април 1898 година умира Ильо войвода (Илия Попгеоргиев)

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, считан за национален герой и в Република Македония. Често е определян и като „последния хайдутин“.

Ильо войвода близо 80 години се сражавал с турците

Името на славния хайдутин станало легенда и символ на борбата за свобода

Илия Марков Попгеоргиев е роден на 28.05.1805 в малешевската паланка Берово (днес в Македония). Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, отива пазач в Рилския манастир. Осем години ходи с оръжие, среща се из Рила с хайдути, които подслонява в манастира.
Към 1838 година се жени и се връща в Берово. През 1850 г., след скарване с Ильо, беровският Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти, Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) четата му нараства до 70 души

През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща „хабер“, че ако го сторят, турската махала ще се изравни със земята, с което спасява българите. След излизане на хатихумаюна (1856) скопският паша изпраща мидюра на Радовичката кааза да преговаря с Ильо войвода да се върне към мирен живот. Заедно с верния си другар Нико Камбера той слиза в Кюстендил, където властите го посрещат тържествено и му разрешават да носи оръжието си. Ильо войвода се връща в Берово, но разкрил замисъла на група местни турци да го убият, избива заговорниците и отново хваща планината. Подгонен от голяма потеря, е принуден да търси убежище в Света гора и Солун.
През 1859 г. по заповед на Нишкия валия Зейнел къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, покъщнината и стоката – унищожена, а жена му Цона и децата им са докарани в Кюстендил и държани под най-строг контрол. Заловени са 12 от опростените от властта Ильови четници, върнали се по домовте си. Четирима от тях обесват публично в Кюстендил, а останалите в Ниш.
От 1860 г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а

през 1861 г. се включва в Първата българска легия

където става помощник на Раковски при военната подготовка на легистите. След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в Крагуевац. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в Скопие. След 2 години престой в Крагуевац Ильо войвода се връща в Белград, където е награден от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в Сръбско-турската война от 1876 г. В края на войната, при село Демиград, в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери. Вследствие на раната от сръбския куршум на Ильо войвода са извадени две ребра и той остава сакат с дясната ръка. За показаната храброст във войната е награден със сръбския „Татковски“ орден за храброст.
Руско-турската война от 1877-1878 г. заварва Ильо войвода в болница, но той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на волна чета.

Води отряда в Ловешко в турския тил

При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на Юрий Задерновски, началник дивизион на 4-ти улановски харковски полк, със задача преследване на турците по посока Радомир-Кюстендил. На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878 г. – Дупница. На 4 януари 1878, получил негласно разршение да се придвижи към Кюстендил, Ильо войвода организира разузнаване по билото на Конявската планина, а на 8 януари 1878 навлиза с цялата си чета в с. Коняво. Изпраща неколцина доброволци в Кюстендил да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска и че трябва градската община да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта на дядо Ильо успява и Временното градско управление в Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди. На 11 януари 1878 четата на Ильо Войвода, влизат тържествено в Кюстендил. На 12 януари, поради настъплението на многобройна турска войска откъм Крива паланка, са принудени да се оттеглят. На 17 януари четата на капитан Ильо

повторно освобождава Кюстендил

По заповед на коменданта на града поручик Н. Савойски, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари той повежда четата към родното Малешево. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села.
На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано. Той е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор. Там получава и поредния си орден „За храброст“. Около два месеца трае „българското царство“, установено от войводата в Малешево. През месец април многобройна турска войска идва от Скопие.
След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил.
Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония. Заедно с митрополит Натанаил и Стефан Стамболов разработва план за освобожденето ?. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г.), като води чета по десния бряг на р. Струма. По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

Вече старец, участва и в Сръбско-българската война

На 80 години Войводата участва в Сръбско-Българската война. Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с.Извор. Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.

През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода с интерес следи събитията и поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава. умираН в Кюстендил на 17 април 1898 г. В погребението му участва целият град.

Снимка на Издателство "Паисий Хилендарски".
Вижте още от най - актуалното за Благоевград

970 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вижте още от категорията: История и традиции