Днес отбелязваме 171 години от рождението на Иван Вазов

Днес отбелязваме 171 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Поетът е роден на 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в столицата. Той през целия си съзнателен живот е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а Вазов и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите. В стихотворението си „На България“ пише:

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек.“
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът“ е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание“. Майка му Събка Вазова е подкрепяла писателската му кариера, то баща му е бил решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бягал в Браила и няколко месеца е живеел сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознал с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.

През 1871 година се е завърнал в България и се е отдал на образователното дело. Той е станал учител в Свиленград и за кратко е работил като преводач. През 1876 година Вазов се е установил в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там е подготвил първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“, „Гусла“, „Италия“, „Поля и гори“ и „Сливница“.

За кратко е бил назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов е живеел в Пловдив, където е развивал широка обществена дейност, проявявал се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя. Той активно е изразявал своята силна гражданска позиция. В Пловдив е станал главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков са основали списание „Зора“.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е бил заточен в Одеса, Русия, където е създал шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, се е завърнал в България и се е установил в София, където е живял до последно.

Вижте още от най - актуалното за Благоевград

53 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Вижте още от категорията: История и традиции