„Не си знаем и не ценим какви богатства имаме“, казва Светлана Джекова, административен секретар на Историческия музей в южния град.
Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти – „Heraclea ex Sintis“. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала „… откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике”.
От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е бил разположен на запад от р. Стримон, градът се намира „над бисалтите“ – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който „поставя“ Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и „над бисалтите“.
Тези сведения позволяват не само градът да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия). “Това означава, че още преди да стане част от македонското царство, на това място е имало тракийско селище”, казва Светлана Джекова. Миналата година е намерена монета, която пък е от V в. пр. Хр. С малък номинал е, но пък е от Месамврия Понтика – града, съществувал на мястото на днешен Несебър. Как е попаднала там? По това време Струма е била много по-пълноводна и плавателна река.
Филип V Македонски (221 – 179 г.), бащата на Александър Македонски успява трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. При Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.) Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. За това свидетелстват монетите, откривани в местността Кожух при с. Рупите.
„Разкопките са сравнително в началото – казва Джекова. – Само центърът на древния град е разкопан. Това е много интересен обект, защото след македонското царство той става римски град и продължава да съществува почти 10 века без никакво прекъсване, с много сериозно застрояване. Разкопките показват как той непрекъснато е бил благоустрояван – нещо е било престроявано, преукрасявано.“
На наша територия това е единственият обект от тази епоха – IV в. пр. Хр., 350 – 340 г. пр. Хр., когато е царувал Филип Македонски. Рим завладява царството през 168 г. пр. Хр.
По едно откритие миналата година археолози твърдят, че може да се конкурираме с Рим. Намерена е красива статуя, по-голяма от човешки ръст и се оказма, че е от I в. пр. Хр. Историците предполагат, че това може да е Октавиан Август, първият римски император, защото той е много тясно свързан с града. Само Хераклея Синтика застава на негова страна, когато са неговите борби за власт. Когато той става консул, има още двама – Брут, известен с това, че убива Цезар, и Марк Антоний.
Когато Брут е изгонен от Рим заради това, че се изправя против Цезар, той се настанява в двете провинции Македония и Елада. Набира 15 легиона с идеята да се върне в Рим и да си вземе властта отново. Само Хераклея остава на страната на Октавиан и го подкрепя. След това и в борбите с Марк Антоний пак Хераклея Синтика го подкрепя, когато става първият император. Макар че такава титла тогава още няма, в историята на Римската империя той е признат като първият император.
Заради лоялността на жителите на Хераклея Синтика, Октавиан Август става покровител на града, приема го в своята трибия (област). И понеже намерената миналата година статуя е много скъпа изработка, и съвпада по период, макар че няма глава, нито надпис на нея, историците са склонни да предположат, че е на Октавиан. Защото такива скъпи статуи по онова време се изработват или на някой бивш сановник, който е много значим за мястото, или на император.
През 388 г. пр. Хр. има опустошително земетресение със сила 8, 8 по Рихтер – по днешните измервания. То превръща богатия и знатен град в руини. Допълнително откъм пълноводната река Струма над града връхлита огромна приливна вълна, която го залива с кал. И оттогава започва залязването на града. Остават само по-бедни хора, защото разрушенията са много големи и по-богатите просто се преместват. Хората там се опитват да живеят още стотина години, но в началото на VI в. вече историците са сигурни, че там не живее никой, защото в документите от това време няма отбелязано плащане на данъци. А в Римската империя данъците са задължителни.
Каква е значимостта на това откритие за европейската и световна история и култура? Достатъчно красноречив е фактът, че повече от 100 години го търсят археолозите. Вече е сигурно и, че е бил един от трите центъра на провинция Македония. Бил е много голям град. Обхваща 10 кв. км., или колкото 3 големи квартала на София, а това за древния свят е нещо много голямо. Поне 40 хиляди човека живеят там, знаем със сигурност по списъците за набор на войската, която дават за Рим, казва Джекова. Това, ако го съпоставим със сегашните мащаби, е милионен град.
Хераклея Синтика е един от 4-те обекта на Исторически музей – Петрич. Всичките са с голямо национално значение – Самуиловата крепост, Къща „Ванга“ и Централна зала с над 18 хиляди експоната. Още в края на месец октомври са надвишили цифрата от приходи от обектите. През тях са минали повече от 47 хиляди човека, българи и чужденци, а приходите от билети и сувенири са над 72 хиляди лева.
Все още обаче Исторически музей – Петрич, който събира, съхранява, опазва и популяризира културното наследство на града, няма собствена сграда, а ценните експонати се съхраняват в приземния етаж на читалището. Сградата е на един първоначален етап на строителството. В същото време 18-те хиляди ценни експоната се съхраняват при недобри условия.
Музеят разполага с отделите „Археология с античен град Хераклея Синтика“, „НПМ „Самуилова крепост“, „Етнография“, „Българските земи XV-XIХ в.“, „Нова и най-нова история“ и експозиция „Ванга“.
Музеят е регистриран през 2006 г. и оттогава всичките 14 служители – администрация, екскурзоводи и пазачи на обектите, го поддържат „на мускули“. Приходите от билети и продажба на сувенири отиват в общината. „Всички пари от приходи на музеите трябва да им бъдат връщани. Това не се случва никъде в България. Общинските музеи са на подчинение на общината, ние сме второстепенни разпоредители. На всеки 10 дена отчитаме обороти и една стотинка не ни се връща обратно. Отпуснат ни е такъв мизерен бюджет, че не знаем този месец ще имаме ли заплати, няма ли да имаме“, възмущава се Джекова. Заплатата й е 580 лв. Без коментар.
За значимостта на Хераклея Синтика в световен план се говори отскоро. „За съжаление, това е големият проблем на България – че ние не си знаем какви богатства имаме. Колекциите ни са много интересни, но никой не ги стопанисва и не знае как да ги използва. Друга част от българите се опитват да ги стопанисват, но ги превръщат в една бутафория“, възмущава се Джекова.
Големият проблем при античния град Хераклея Синтика е, че до него се стига по един разкалян коларски път. Два пъти правителството отпуска средства за този път – веднъж 1, 9 млн., втори път 1, 5 млн., но общината не успява да ги усвои. За хилядите посетители на обекта има само едно бунгало на 50 години, пред което спонсори осигуряват един голям навес от 30 кв. м., за да има хората къде да чуят екскурзоводите и да се подслонят при лошо време или жега. А на това място през лятото температурите се покачват над 40 градуса.
„Общината я интересува само да се снима, когато дойдат гости от правителството. Както в повечето останали общини. Музеите у нас са тотално неглижирани. Съществуват и се крепят на хора ентусиасти като мен, които работят с душа и сърце“, казва Светлана Джекова.