За пръв път Денят на приказката е отбелязан през 1991 година в Швеция. По-късно и други държави възприемат празника (като Австралия, Мексико, Канада, Естония) и той вече се определя като Международен ден на приказката. През 2005 година вече 25 държави отбелязват празника чрез различни събития, посветени на четенето и разказвачите.
Всяка година празникът има тема, която по някакъв начин може да се разпознае в конкретни приказки. През 2017-та темата беше „Преобразяване” (например как Пепеляшка се преобразява за една вечер, как грозното пате става красив лебед и други подобни).
Швеция е страна с изключително високи показатели за потребление на медийна информация и като останалите скандинавски страни е с големи традиции и сред писателите. Швеция е родината на една от най-познатите и обичани авторки на приказки – Астрид Линдгрен. Но за нея знаем достатъчно, а и няма човек, който да не е чувал за Пипи Дългото чорапче и нейните безкрайни лудории. Затова предлагам да „хвърлим” едно око върху биографията на още една също толкова забележителна дама от шведските хроники – Селма Лагерльоф.
Родена е на 20.11.1858 година в имение Морбака, близо до град Суне, Южна Швеция. Болест от детството й (детски паралич) бележи целия й живот. За 1 година тя не може да ходи, а по-късно /и до края на живота си/ куца. Образованието си получава вкъщи като частна ученичка.
Следва в Кралската академия, Стокхолм, и през 1882 година се дипломира като учителка. Работи по професията си близо 10 години в девическо училище в Ландскруна. По това време започва и първото си произведение. С него участва в литературен конкурс, а спечелването на наградата й осигурява договор за издаване на цялата книга. Резултатът: романът „Сага за Йоста Берлинг“ се публикува през 1891 година и след превод на датски и добри рецензии (първоначално не се купувал) се възприема като начало за възраждането на романтизма в Швеция. /По тази книга е сниман и филм през 1924 година./ През 1894 Селма Лагерльоф издава и сборник с разкази, който веднага спечелва публиката и носи успех на писателката.
Да кажем вече част от елита на Швеция (получава стипендия от крал Оскар и финансова помощ от Шведската академия на науките), Селма се премества във Фалун, Централна Швеция.
Селма носи духа на неудържим творец пътешественик. След пътуване до Италия, тя написва романа „Чудесата на Антихрист“. От друго свое пътуване – до Египет и Палестина (1899-1900), е вдъхновена за двутомния роман „Йерусалим“ – „Далекарлия“ (първи том, 1901) и „Светите земи“ (втори том, 1902), който я утвърждава на сцената на романистите в Швеция. Световноизвестна става обаче с книгата си за деца „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“ (1906-1907).
Тя е първата жена, печелила Нобелова награда за литература (1909 година). През 1914 година става член на Шведската академия на науките.
„Императорът на Португалия“ (1914) е следващото й (и считано за последно) голямо постижение. Пише малко по време на Първата световна война.
Селма помага на много германски творци да избягат от преследванията на нацистите. Тя дарява своя златен медал, получен с Нобеловата награда, за набиране на средства за помощ на Финландия по време на Съветско-финландската война (1939-1940).
Умира в родния си дом на 16.03.1940 година след получен сърдечен удар.
Банкнотата от 20 шведски крони е с лика на Селма Лагерльоф (от 1991 година).
