Отбелязваме 157 години от рождението на Алеко Константинов

 Отбелязваме 157 години от рождението на Алеко Константинов. Големият български писател, познат като Щастливеца, е роден на 13 януари (1 януари по стар стил) 1864 година в Свищов. Още от малък проявява интерес към самоусъвършестването си. Учи първо като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а после и като редовен такъв в Свищовското училище. В Габрово продължава образованието си в известната Априловска гимназия (1874–1877).

В началото на Руско-турската война прекъсва учението си. След приключване на войната заминава за руския град Николаев, където завършва образованието си през 1881 година. След това записва и завършва право в Одеса и се връща в родината. След завръщането си в България работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд. През 1896 година е юрисконсулт на Софийското градско управление. Поради променливата политическа обстановка в България двукратно е уволняван от длъжност. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Творчеството на Алеко е посветено най-вече на недотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо. Въпреки че е известен предимно с пътеписите и фейлетоните си, авторът започва творческата си кариера с поезия. Стихотворенията „Огледало“ и „Защо“ са изпратени от град Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. В тях авторът не крие отношението си към политическата обстановка в родината и проявява чувствителност към социалните пороци.

Пътеписът „До Чикаго и назад“ е изпълнен с типичните за автора артистичност, темперамент и чувство за хумор. Произведението му донася литературна известност и е създаден след пътуването на Алеко Константинов до Новия свят, а като самостоятелно издание излиза през 1894 година. „До Чикаго и назад“ е първото произведение, което пресъздава пътуване извън границите на България.

Поредицата от фейлетони „Бай Ганьо“ представя на преден план сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на времето – пътя на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит и нрави.

Друга важна част от Алековото творчество са разказът „Пази, боже, сляпо да прогледа“, фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“. Те са емблематични за гражданския му патос, тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония. Именно от тях произлиза прозвището, с което всички го наричаме и днес – Щастливеца.

Алеко Константинов е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата ѝ, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му.

Алеко Константинов умира на 23 май 1897 година, когато е на 34 години при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев. В землището на село Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го пронизват смъртоносно.
В памет на големия българин са именувани редица географски обекти като нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила и местността с туристически център „Алеко“ на Витоша.