На 15 септември 1919 г. в пловдивското село Яврово е роден Николай Хайтов – писател, публицист, драматург и народовед, оставил дълбока и трайна следа в българската култура.
Хайтов е автор на над 40 книги, превеждани на десетки езици. Сред тях особено място заемат сборниците „Шумки от габър“ (1965) и „Диви разкази“ (1967), превърнали се в класика за поколения българи.
По негови сценарии са създадени някои от най-емблематичните български филми – „Капитан Петко войвода“, „Мъжки времена“, „Козият рог“. В края на живота си писателят се посвещава на темата за гроба на Васил Левски, описана в книгата „Гробът на Левски“.
Признанието към делото му е отразено и в неговите обществени роли – академик, председател на Съюза на българските писатели в периода 1993–1999 г., както и носител на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен (2000 г.).
Николай Хайтов напуска този свят на 30 юни 2002 г. в София, но делото и словото му остават живи. Той завинаги ще бъде сред най-силните гласове на българския национален дух.
Поклон пред паметта му!