На 1 октомври 1915 г. с манифест на цар Фердинанд I България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.
Изтощена от двете балкански войни, но все още водена от стремежа към национално обединение, страната поема по пътя на ново военно изпитание. Решението е белязано от надеждата да бъдат върнати земите, останали извън пределите на България след Междусъюзническата война от 1913 г.
В следващите три години българската армия участва в едни от най-тежките и изнурителни битки на Южния и на Добруджанския фронт. Въпреки героизма и военните успехи, на 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, което слага край на участието на България във войната.
Последиците са катастрофални. С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. страната е подложена на тежки териториални загуби – Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко. Наложени са огромни репарации и забрана за поддържане на редовна армия. Така България преживява своята втора национална катастрофа.
Днес, 110 години по-късно, отдаваме почит на хилядите войници и офицери, пожертвали живота си за идеала на националното обединение. Историята остава болезнена, но и поучителна – България трябва винаги да бъде над всичко.