България отбелязва 150 години от избухването на Априлското въстание – едно от най-значимите събития в националноосвободителната ни борба.
Априлското въстание остава в историята като върховен израз на стремежа към свобода – революция едновременно морална и въоръжена. Въпреки че е потушено с изключителна жестокост, неговият отзвук променя съдбата на българския народ и привлича вниманието на Европа към положението в Османската империя.
Подготовката за въстанието се извършва в условията на строга конспирация, но въпреки това османските власти получават информация след събранието в местността Оборище. В отговор са изпратени жандармерийски части за арести на организаторите. В Копривщица избухва първата искра, когато революционерите, водени от Тодор Каблешков, нападат и прогонват изпратените части.
Именно тогава е написано и прочутото „Кърваво писмо“, с което Каблешков известява Панагюрище за началото на въстанието. Писмото е пренесено за рекордно кратко време от младия Георги Салчев, превръщайки се в символ на решителността и саможертвата.
Въстанието обхваща десетки селища, но в него участват сравнително малко въоръжени мъже. Липсата на външна подкрепа и огромното военно превъзходство на Османската империя предопределят неговия трагичен край.
Въпреки това Априлското въстание остава морална победа. Саможертвата на апостолите и участниците – личности като Каблешков, Бенковски, Бачо Киро – се превръща в символ на националното достойнство. Делото им е продължение на идеите на Раковски, Левски и Христо Ботев, и води пряко до Освобождението на България.
Днес, век и половина по-късно, България почита паметта на героите, доказали, че свободата е най-висшата ценност и че нейното извоюване изисква смелост, единство и саможертва.