150 години от залавянето на Васил Левски

Призори на 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски – Апостола на свободата. Това събитие бележи един от най-драматичните и съдбоносни моменти в българската история.

Васил Левски е български национален герой, идеолог и основател на Вътрешната революционна организация, чиято цел е освобождението на България от Османската империя чрез добре изградена мрежа от тайни комитети в страната. Именно тази организация поставя основите на модерното националноосвободително движение.

От запазените документи е известно, че по идея на Левски ханчето в село Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е назначен Христо Цонев – Латинеца, доверен съратник на Апостола. Ханчето се превръща във важен пункт от комитетската мрежа, в който намират подслон дейци на революционното движение.

В нощта на 26 срещу 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче се намират Левски и неговите двама придружители – Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца. След внезапното нахлуване на заптиетата Апостолът прави опит да избяга, но е заловен под вековния бряст край ханчето. След обесването на Левски неговите сподвижници са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.

След залавянето ханчето е изоставено и впоследствие унищожено от пожар. Половин век по-късно обаче е възстановено и днес е част от Регионалния исторически музей в Ловеч. В двора му се извисява паметник на Апостола, а мястото е първият музей в България, посветен на делото на Васил Левски.

Къкринското ханче е не просто исторически обект, а свято място за българите – символ на саможертвата, смелостта и мечтата за свобода. Днес то ни връща към онези съдбовни дни, когато в тишината на нощта са се крояли плановете за освобождението на България.

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата.