На 20 август 917 г. край река Ахелой, в близост до днешното Поморие, се състои една от най-значимите битки в българската и европейската история – Битката при Ахелой.
Войските на българския владетел Симеон I Велики се изправят срещу могъщата византийска армия. Сражението е ожесточено и мащабно, като според хронистите в него участват десетки хиляди войници. В решителния момент българите успяват да пробият византийските редици и да нанесат тежко поражение на противника. Армията на Византия е почти напълно унищожена.
Победата при Ахелой не е просто военен успех. Тя затвърждава България като водеща сила на Балканите и демонстрира политическата и военна мощ на Симеон I. След битката царят още по-уверено преследва амбицията си да издигне България до равностоен съперник на Византия и да превърне държавата в център на културно и духовно величие.
Историците определят Битката при Ахелой като едно от най-големите средновековни сражения в Европа – символ на българската сила, стратегическо майсторство и държавническа визия.