На 4 август Православната църква почита паметта на Светите Седем Отроци от Ефес – седем млади мъже, чиято вяра и чудодейна съдба остават сред най-впечатляващите свидетелства на ранното християнство.
По време на едно от най-жестоките гонения срещу християните – при управлението на римския император Деций (III в.), Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин отказали да се отрекат от Христос. За да опазят вярата си, те се скрили в пещера извън град Ефес.
По Божие чудо, в пещерата те потънали в сън, който продължил 200 години. Събудили се при управлението на император Теодосий Млади (V в.) – в епоха, в която християнството вече било прието. Събитието било възприето като неоспоримо свидетелство за възкресението на мъртвите – ключова истина от християнската вяра.
След като разказали историята си, седемте младежи отново заспали в мир. Паметта им се почита като символ на непоклатима вяра, търпение и Божие чудо.
Делото и подвигът на Светите Отроци от Ефес ни напомнят, че вярата не се измерва с време, а с истина и доверие в Божия промисъл.