Днес Църквата ни припомня една от най-силните и поучителни християнски истории – за прошката, гордостта и цената на истинската вяра.
В Антиохия двама близки приятели – свещеникът Саприкий и християнинът Никифор – се скарали и между тях се настанила тежка вражда. Никифор осъзнал греха на омразата и многократно молел за прошка, но Саприкий не пожелал да я даде.
Когато започнало жестоко гонение срещу християните, Саприкий бил изправен пред мъчения и смърт. Той устоявал твърдо във вярата си, докато не отказал да прости. В последния миг, лишен от Божията благодат, той се отрекъл от Христа – и бил пощаден.
Никифор, същият човек, който молеше за прошка със сълзи, застанал смело и заявил: „Аз съм християнин!“ Той приел мъченическа смърт с радост и получил небесния венец, който гордостта отне от друг.
Историята на свети Никифор Антиохийски носи ясен урок:
- Вяра без любов е празна.
- Прошката не е слабост, а сила.
- Гордото сърце може да погуби и най-голямото изповедничество.
Нека днес си спомним, че няма по-голяма победа от победата над собствената омраза.
Вечна памет на свети мъченик Никифор.