На 9 октомври 1934 година в Марсилия светът става свидетел на едно от най-дръзките покушения в историята на ХХ век – убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич. Събитието разтърсва Европа и оставя дълбок отпечатък в политическите отношения на Балканите.
По време на официалното си посещение във Франция, крал Александър се придвижва в открит автомобил заедно с френския външен министър Луи Барту. На булевард „Ла Канебиер“ в Марсилия, българинът Владо Черноземски – член на ВМРО и един от най-опитните бойци на организацията – открива огън срещу кортежа. Кралят е смъртоносно ранен, а в хаоса загиват още министър Барту и генерал Жорж.
Атентатът е резултат от съвместна подготовка между ВМРО и хърватското движение „Усташа“, които се противопоставят на сръбската доминация в тогавашното Кралство Югославия. Действието на Черноземски е възприето от мнозина като акт на саможертва в името на македонската кауза и борбата за национално освобождение.
Според очевидци, след като е тежко ранен, Владо Черноземски продължава да стреля, докато е повален на земята. Малко по-късно е убит от френски офицер – полковник Пьоле, който се хвърля върху него с сабя в ръка.
В следващите дни хърватските вестници излизат със заглавия като: „Тиранинът е мъртъв!“ А по света започват дебати за ролята на България и за дейността на революционните организации на Балканите.
Владо Черноземски остава в историята като символ на решителност и безстрашие. Роден в Петричко, той посвещава живота си на идеала за свободна Македония и независима България.
Днес, 91 години по-късно, името му продължава да предизвиква уважение и размишления за сложната балканска съдба.
Поклон пред смелостта и саможертвата на един човек, който не се поколеба да даде живота си за своята вяра и народ.