Международен ден на жената се празнува всяка година на 8 март и е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Историята на празника започва през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жени, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд.
През 1909 г. Американската социалистическа партия провъзгласява 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 г. американките го отбелязвали в последната неделя на февруари.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от Социалистически интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година да се празнува ден на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират жените в борбата за равноправие във всички обществени сфери.
В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.
От 1914 г. празникът започва да се отбелязва на датата 8 март в различни държави и се свързва с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие.
През 1977 г. Организация на обединените нации решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените.
По време на социализма празникът е бил силно политизиран, но с времето се превръща в по-интимен и човешки празник, посветен на майките, съпругите, сестрите и всички жени. В България той има дългогодишни традиции и продължава да се отбелязва и днес.
Осми март е официален празник в редица държави по света, сред които Русия, Украйна, Китай, Казахстан, Монголия, Куба и много други.