Св. Андрей Критски, роден в Дамаск през 660 г., е една от значимите личности на православната църква и архиепископ на остров Крит. Макар да е бил ням по рождение, на седемгодишна възраст той проговаря след причастяване с Тялото и Кръвта Христови, след множество молитви на своите родители.
Още в ранна възраст Андрей показва забележителен интелект и духовна зрялост. Постъпва като послушник в манастира на св. Сава Освещени в Палестина, а по-късно става част от клира на Йерусалимската патриаршия. Известен със своята нравствена чистота, молитвеност и милосърдие, той полага особени грижи за бедните, болните и сираците, особено в тежките времена, когато Йерусалим е завладян от арабите.
През 710 г. е избран за архиепископ на Крит, където със силата на молитвите си и духовното си ръководство защитава вярващите от еретици и помага при отбраната на острова срещу сарацините. Той е известен и с молитвата си за дъжд по време на суша, която възвръща плодородието на земята.
Св. Андрей е също изтъкнат проповедник и химнограф. Той е автор на прочутия Велик покаен канон, както и на множество други молитвени текстове в мерена реч, които и до днес се изпълняват в православните църкви по целия свят.
През 740 г., по време на пътуване от Константинопол за Крит, Андрей Критски умира и е погребан на остров Лесбос. По-късно е канонизиран за светец, а мощите му са пренесени в Константинопол, където продължават да се почитат.
Наследството на св. Андрей Критски остава живо и вдъхновяващо за православната общност, носейки послание за вяра, покаяние и милосърдие.