В Сърбия ги наричат национални герои – Новак Джокович, тенис легенда с 24 титли от Големия шлем, и Емир Кустурица, световноизвестен режисьор и интелектуалец. И двамата обаче днес заемат позиция, която е всичко друго, но не и удобна за властта: те подкрепиха масовите граждански протести срещу режима на президента Александър Вучич.
Това ги превърна не само в символи на независимото мислене, но и в неочакван мост между младите протестиращи и по-консервативните, патриотично настроени сърби – досега основен електорат на Вучич.
Макар и внимателен в изказа си, Новак Джокович ясно застана зад протестиращите студенти, като още през декември заяви:
„Вярвам твърдо в силата на младите хора и в желанието им за по-добро бъдеще. Считам, че е важно гласът им да бъде чут.“
Символиката на подобно изявление не е малка. В страна, където Джокович е не просто спортист, а емблема на национална гордост и успех, всяко негово публично слово носи огромна тежест. И то точно когато Вучич се опитва да представи протестите като „цветна революция“, организирана от външни сили.
За разлика от Джокович, Емир Кустурица е открит критик на режима. Разривът между него и властта започна още преди трагедията в Нови Сад, при която загинаха 14 души – повод за протестите. Причината беше несъгласието на режисьора с проекта за добив на литий – икономическа инициатива, чрез която Вучич търси благоволението на ЕС.
През януари Кустурица съобщи, че е получил смъртни заплахи – прокуратурата и президентът не реагираха. Въпреки това, режисьорът продължи да подкрепя протестите и открито да разобличава корупцията и безотговорността на властта.
Подкрепата на Джокович и Кустурица е стратегически удар срещу Вучич. Двамата се ползват с огромен авторитет и доверието към тях надхвърля политическите различия. Според актуални социологически проучвания, мнозинството от сърбите биха искали Джокович да се кандидатира за президент, а Кустурица продължава да бъде важен глас за част от националистическия елит.
Дълги години режимът ухажваше и двамата, подкрепяйки техни проекти с държавно финансиране и представяйки ги като „лицето на Сърбия“ – космополитна, но патриотична, модерна, но традиционна. Днес именно тази символика се обръща срещу президента.
Проправителствените медии реагираха остро. Водещият таблоид „Информер“ нападна Джокович, след като стана ясно, че обмисля да се премести със семейството си в Атина. Заглавия го нарекоха „фалшив патриот“, а наскоро в мрежата се появи видео, свързващо баща му с предполагаем педофил, което беше широко разпространено без доказателства.
Кустурица пък беше обявен за „активист на цветната революция“, особено заради участията си в студията на руската медия „Спутник“.
В същото време, Вучич се опитва да запази баланса – говори за „уважение“ към Джокович и отказва да критикува директно. Цитиран от „Информер“, той казва:
„Може да говори колкото си иска срещу мен и да подкрепя моите опоненти. Но да се каже нещо лошо за него е глупаво и неразумно.“
Протестите, които продължават вече девет месеца, започнаха след срутването на козирка на гарата в Нови Сад на 1 ноември, което отне живота на 14 души. Поводът прерасна в национално движение срещу корупцията, непотизма и липсата на отговорност в управлението.
Днес демонстрантите настояват за предсрочни избори и реални реформи. Подкрепата на обществени фигури като Джокович и Кустурица придава на движението не само легитимност, но и сериозна символична тежест – и то сред най-твърдите привърженици на самия Вучич.
В Сърбия се очертава все по-ясна конфронтация – не просто между власт и опозиция, а между различни визии за бъдещето на страната.
И точно в тази битка гласът на героите може да се окаже решаващ.