Сълзите на една българска цигуларка понякога могат да постигнат онова, което политиците не успяват – да обединят хората в споделена, разтърсваща емоция и чувство за национална принадлежност.
Това се случи по време на концерт на Андре Рийо в Арена 8888, когато Кремена Минева, първа цигулка в оркестъра „Йохан Щраус“, изпълни „Моя страна, моя България“. Докато свиреше, тя не успя да сдържи сълзите си – момент, който силно въздейства на публиката и се превърна в един от най-емоционалните акценти на вечерта.
Българско присъствие в световен оркестър
Кремена Минева и младата цигуларка Виолета Адамова са единствените български музиканти в световноизвестния оркестър на маестро Андре Рийо, в който участват изпълнители от 18 различни националности.
Минева заема престижната позиция на първа цигулка и е част от състава вече повече от 25 години.
Ранно начало и международна кариера
Родена в семейство на музиканти, Кремена Минева започва да свири на цигулка едва на тригодишна възраст. Майка ѝ е известна арфистка, а музикалният път на дъщерята я отвежда до Консерваторията в Лиеж, Белгия, която завършва с отличие.
След успешно прослушване тя се присъединява към оркестъра на Андре Рийо. В първите години от съвместната им работа дори участва в логистиката на турнетата, включително с помощ при транспорта на екипа – детайл, който често се посочва като пример за отдадеността ѝ.
„Лицето на България“ на сцената
С времето Кремена Минева се превръща в ключова фигура на сцената и често е наричана „лицето на България“ в спектаклите на Рийо.
В интервю за „ФАКТИ“ самият маестро я определя като изключителен музикант, на когото разчита от десетилетия.
„В първите години на неговата известност имаше много критики от страна на традиционните класически среди. Но само хората, които са присъствали на живо, могат да разберат за какво става дума. Андре направи класическата музика достъпна за всички“, казва Минева.
Тя допълва, че преживяването на сцената е уникално:
„Не можете да си представите какво е усещането млади хора, дори тийнейджъри, да викат за бис произведения на Брамс, Бетовен или Шостакович. Това е огромно постижение.