На 8 май 1925 г., във Виенския Бургтеатър е убит Тодор Паница

На 8 май 1925 г., във Виенския Бургтеатър е убит Тодор Паница. Паница, убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на ВМРО, в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. Убийството е извършено почти 18 години след издадената смъртна присъда от българската революционерка -Менча Кърничева.

Тодор Николов Паница е български революционер, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одринско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО (обединена). Един от главните виновници за братоубийствата между двете крила на ВМРО. Племенник на българския военен и революционер Коста Паница.

Роден е в град Оряхово на 2 юли 1879 г. в семейството на Никола Паница от Велико Търново и Митанка Пелтекова от Свищов. Учи в Лом, където е съученик с Михаил Думбалаков, като според него Паница е привлечен към македонското освободително движение от брат му – Димитър ДумбалаковСлед гимназията за период от три години Паница служи като кавалерист в армията. В края на 1902 г. бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО. Постъпва в четата на Никола Пушкаров, действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в Илинденското въстание като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.

През 1904 г. тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик – Даев. Определен е за негов заместник, помощник-войвода на Драмска околия. Поради липсата на оръжие в четата се връща в България през 1906 г. Осигурява 24 пушки и няколко пистолета, като тази му постъпка го превръща в герой. На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1906 Тодор Паница е избран за член на Серски окръжен революционен комитет.

На 12 януари 1907 година в Грачен седемчленната чета на Паница се сблъсква с четата на Дукас Гайдадзис, като четирима от българските четници са убити.

На 31 юли 1907 г. Даев и Паница похищават с цел откуп в с. Гюреджик полковник Елиът – пристигнал да инспектира британските офицери, служещи в турската жандармерия и контролиращи изпълнението на Мюрцщегските реформи. За тяхно нещастие са забелязани и подгонени от войската. Елиът се отскубва и с револвера си убива един четник и ранява тежко Паница и друг четник. Акцията не е съгласувана с ръководството на ВМОРО и неуспехът предизвиква остра критика. В същото време Тодор Паница се запознава в село Калапот с учителката Екатерина Измирлиева и се венчава за нея на 17 май 1907 г. Кумува им Михаил Даев. Сватбата на четник е против правилата на ВМОРО, което усложнява допълнително ситуацията в четата на Даев. По това време Серската група на Сандански вече се опитва да наложи свое мнозинство в ръководството на Организацията.

След разцеплението на ВМОРО Паница предава на Сандански подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството му. Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт. За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил. Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов. После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез Народната федеративна партия и живее в град Драма. Участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско.

След 1919 година и поредната национална катастрофа на власт в България идват левите земеделци, които преследвт незаконно забогателите през войните спекуланти. Като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива. Впоследствие за да не бъде преследван предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на МФО в Неврокопско. От друга страна Тодор Александров с десни активисти създава ВМРО. Двете крила се изправят пред директен сблъсък и на 16 октомври 1922 г. четите близки до Александров с над 400 души, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със Стоян Мишев, Григор Циклев и др.

Впоследствие той се установява в Белград, откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО. След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на Септемврийското въстание. Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация.

Според данни на Филип Атанасов получава парична издръжка от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 г. Участва в подготовката на подписването на Майски манифест от страната на МФО, като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите ѝ.След провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от Иван Михайлов. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена). Участва в конгре­са на МФО на 20 фев­руари 1925 г., където изнася доклад за предстоящи задачи. Те предвиждат с гръцка и сръбска поддръжка да бъде извършен преврат в България, като бъде свалено правител­ството на Александър Цанков и след това се ликвидерат структурите на ВМРО в Пиринска Македония.

Вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.

Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещеник в Крушево, убит е от турците.[3] Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.

На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.

Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.

Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.

На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов-водач на ВМРО, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

На снимката от ляво на дясно:
Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паниц

1 595 преглеждания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.