На днешната дата се навършват 28 години от смъртта на Тодор Живков – най-дълго управлявалият политически лидер на Народна република България. Той умира на 5 август 1998 г. на 86-годишна възраст.
Тодор Живков е първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 1954 г., а от 1981 г. – генерален секретар на ЦК на БКП. В периода 1971–1989 г. е председател на Държавния съвет на НРБ и фактически ръководи страната в продължение на повече от три десетилетия.
На 10 ноември 1989 г. Живков е освободен от всички заемани постове. През декември същата година е изваден от състава на Централния комитет и изключен от Българската комунистическа партия.
След промените срещу него са образувани няколко съдебни производства. През 1992 г. е осъден на седем години лишаване от свобода по обвинение за неправомерно разходване на държавни средства за представителни нужди. Впоследствие присъдата не влиза в изпълнение поради здравословното му състояние.
Управлението на Тодор Живков остава един от най-дискутираните периоди в новата българска история. То се свързва както с индустриализация, мащабно инфраструктурно строителство, развитие на образованието, здравеопазването и културата, така и с еднопартийния тоталитарен модел, ограничаването на политическите права и свободи, репресиите срещу политически опоненти и провеждането на т.нар. „Възродителен процес“.
И повече от три десетилетия след края на неговото управление личността и политическото наследство на Тодор Живков продължават да предизвикват противоречиви оценки сред историци, общественици и граждани.