На 29 юни православните християни честват Петровден – денят, посветен на Светите апостоли Петър и Павел. Това е един от най-почитаните летни празници в българския народен календар, наситен с дълбоки традиции и символика, свързани с плодородието, вярата и прехода на лятото.
Свети Петър се почита като пазител на небесните порти и пазач на душите, докато Свети Павел е символ на духовната сила и просветлението. В народните вярвания Свети Петър носи ключовете от Рая и следи за справедливостта, докато Павел бди над реколтата и пази от природни бедствия.
На Петровден се приготвя „петровско пиле“ – символично ястие, което отбелязва края на поста. В селата се месят обредни хлябове, а в църквата се носят първите ябълки, наричани „петровки“, за освещаване.
Рано сутринта жените носят хляб и плодове за освещаване и раздаване „за Бог да прости“. Това се прави особено в памет на починали деца и близки. В някои региони се коли петел – символ на плодородие и защита от зли сили.
Петровден бележи и своеобразен край на усилените полски работи. Стопаните вярват, че след този ден земята трябва да „почине“, за да бъде плодородна. Някъде се извършва и ритуалното „гонене на змиите“ – защита срещу беди и болести.
Трапезата включва освен пиле, и млечни ястия, баници, тиквеници, както и десертът „бял мъж“, приготвен от овче сирене. Това е празник, който събира семейства и съседи, подчертавайки силата на общността.
На Петровден празнуват всички с имена като Петър, Павел, Петя, Павлина, Петьо, Поля, Камен, Павлин и др.