Прекалено честите и непрецизирани промени в законодателството създават сериозни затруднения в работата на магистратите и водят до загуба на доверие в правосъдната система. Това заяви новоизбраната председателка на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) – прокурор Елица Калпачка –“.
Според Калпачка, законодателните инициативи в последните години често се предприемат без задълбочено обсъждане с практикуващите юристи. „Все по-често прокурорите са поставени в позиция да прилагат правила, които са създадени без да се отчита тяхната реална приложимост и последици върху делата,“ посочва тя.
Калпачка е категорична, че Наказателният кодекс от 1968 година е морално и съдържателно остарял. В него има множество поправки, които го превръщат в „нелогична мозайка“ от текстове – част от които не отговарят на реалностите на днешното общество. Особено остро тя критикува разпоредби, свързани с икономическите престъпления, които днес са практически неприложими или отдавна не отразяват бизнес отношенията в пазарната икономика.
„Нужен е изцяло нов Наказателен кодекс, изготвен от професионалисти, в рамките на реален и прозрачен обществен дебат, в който да участват не само юристи, но и представители на академичните среди, МВР, неправителствени организации и други институции,“ заяви прокурор Калпачка.
Проблемите обаче не се изчерпват с Наказателния кодекс. Според Калпачка, и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) съществува „излишен формализъм“, който не само затруднява прокурорската работа, но често води до процесуални грешки и дори до осуетяване на дела. Тя дава пример с прекомерната обвързаност на обвинителния акт с предварителната фаза на разследване, което поражда необходимост от излишни детайли и повтаряемост в документацията.
„Обвинителният акт трябва да бъде кратък, структуриран и съдържателен – да се съсредоточи само върху фактите и доказателствата, свързани с престъплението. Всичко останало само натоварва съдебната система,“ подчертава тя.