Родена като Даян Хол, изборът ѝ да използва майчиното ѝ име „Кийтън“ се превърна в символ на нейната независимост и артистичен подпис. Кариерата ѝ е емблематична за киното от 70-те до днес, с роли, които трайно остават в съзнанието на зрителите — „Кръстникът“, „Изсвири го още веднъж, Сам“, „Невъзможно твой“, сред много други.
За филма „Ани Хол“ тя спечели „Оскар“ за главна женска роля, превръщайки се в едно от лицата на новото кино и стил. Присъствието ѝ на екрана винаги носеше леко колебание между комедия и меланхолия — чар, който малцина умеят да носят с такава естественост.
Освен актриса, Даян Кийтън остави следа като режисьор, продуцент, фотограф и писател. Нейните мемоари като Then Again и Let’s Just Say It Wasn’t Pretty разкриват дух, който не се съобразява с клиша, а търси творческа свобода.
Днес киното губи един от своите неподражаеми гласове, но ние — зрителите, останалите артисти, архивите — ще пазим спомена.
Почивай в мир, Даян Кийтън — твоето светло присъствие във филмите ще продължава да вдъхновява докато има обич към изкуството.