Бившата шефка на Национална дирекция за борба с корупцията в Румъния (DNA) Лаура Кьовеши, която стана първият в историята европейски главен прокурор, спечели делото си пред Европейския съд по правата на човека, съобщи правният сайт „Лекс“.
Миналата година тя подаде жалба срещу румънската държава заради свалянето ѝ от поста начело на DNA, а днес съдът в Страсбург прие, че управляващите са погазили правото ѝ на справедлив съдебен процес и свободата ѝ на изразяване.
Съдът не присъжда обезщетение на Кьовеши, тъй като не е и търсила такова.
Тя оглави дирекцията за борба с корупцията през 2013 г., а през 2016 г. президентът я назначи за втори мандат, който трябваше да изтече през май 2019 г. През декември 2016 г. обаче правителството в Румъния се смени и предложи серия от промени в законодателството, които предизвикаха остра обществена реакция и масови протести. DNA започна разследване. Така през февруари 2018 г. министърът на правосъдието предложи Кьовеши да бъде отстранена от длъжност, изтъквайки като основание решения на Конституционния съд за дейността на DNA и публичните изявления на Кьовеши срещу предлаганите от правителството промени в законодателството.
Прокурорската секция на румънския съдебен съвет отказа да я освободи и отхвърли критиките на министъра, че управлението на Кьовеши е било неадекватно. А след това през април 2018 г. президентът на страната отказа да подпише указ за освобождаването ѝ. Министърът на правосъдието обаче подаде жалба до Конституционния съд и през май 2018 г. той нареди на президента да подпише указа. Така Кьовеши беше отстранена от поста си през юли 2018 г. и подаде жалба до съда в Страсбург.
Днес ЕСПЧ постанови, че е било нарушено правото ѝ на справедлив съдебен процес. В решението си той казва, че не е убеден, че Кьовеши е разполагала с вътрешно правно средство да оспори причините за отстраняването ѝ от длъжност. Правителството е твърдяло пред съда в Страсбург, че тя е можела да подаде жалба пред административен съд срещу указа за освобождаването ѝ, но ЕСПЧ изтъква, че и румънският КС е посочил, че контролът там би бил само формален и по процедурата по приемане на указа на президента, а оплакванията на Кьовеши изискват да се проверят основанията и законосъобразността на указа по същество.