На 20 юни православната църква отбелязва паметта на свети Наум Охридски – един от най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий и виден представител на Охридската книжовна школа. Светецът е сред духовните стълбове на Първото българско царство, чийто живот и дело са изцяло посветени на разпространението на християнството и славянската писменост.
Свети Наум е роден около 830 г. и взема дейно участие в Моравската мисия на Кирил и Методий. След смъртта на Кирил остава верен помощник на Методий, а след неговата кончина през 885 г. е прогонен от Великоморавия. Заедно със свети Климент пристига в България, където е приет лично от княз Борис I. В рамките на утвърдената вече държавна християнска идеология, князът вижда в тях ценни съюзници и духовни водачи на народа.
Наум първоначално работи в Плиска и Преслав, където създава просветни и книжовни школи. По-късно, по заповед на цар Симеон Велики, се установява в Охрид, където продължава делото на свети Климент. Там основава манастир на брега на Охридското езеро, който носи неговото име и до днес. Той се превръща в център на духовност, книжовност и обучение на българското духовенство.
Свети Наум умира през 910 г., а гробът му се намира в основания от него манастир. Паметта му се почита и на 23 декември – денят на неговата кончина, но тъй като тогава се пада предпразненство на Рождество Христово, на 20 юни църквата също го възпоменава с особено внимание.
Свети Наум остава в историята като пример за отдаденост на Божието дело, книжовността и българската духовна независимост. С делото си той допринася за оформянето на българската културна идентичност и е символ на златния век на българската просвета.