Денят, в който си тръгна сър Мат Бъзби и първият велик отбор на Юнайтед пое към бездната

Възстановяването му след ужаса от 6 февруари 1958 г. отнема месеци

Едва на 59 години е, но е преживял твърде много. Първо, той пристига в клуба през 1945-а, когато отборът дори не играе на „Олд Трафорд“. Стадионът е съборен от германските бомбардировки. Изживява целия процес и е активен участник в него, докато Юнайтед се отърсва от Втората световна война, строи наново арената, играе на терена на градския съперник Сити…

Катастрофата и смъртта на неговите момчета през 1958-а е нов страховит удар по него. Те и до днес са наричани Бебетата на Бъзби. Спомените от Мюнхен слагат отпетачък върху психиката и са нелечими, а раните не са само външни.

Денят е особен, вододелен в историята на един от великите клубове на Европа.

„Юнайтед не е просто клуб, а е институция. Нямам съмнения, че и следващият мениджър ще успее, защото основите са положени“, казва при обявяването на новината. Той вече е сър по това време, посветен в званието няколко месеца по-рано.

Денят е ключов.

След него тръгва най-тежкият период в историята на клуба. Защото, ако си мислите, че днес Юнайтед не е добре, забравете. Просто сте били на диетата на успехите и трофеите с този клуб твърде дълго в 20-те години от 1993-а до 2013-а. Но сегашната ситуация има своите сходни моменти с онази, настъпила след януари 1969-а. Тогава си тръгва сър Мат Бъзби, а през 2013-а напусна сър Алекс Фъргюсън. Първият – след управление от 24 години, вторият – от 27. И двамата шотландци. И двамата създали шампионски отбори и династии.

Сър Мат остава около клуба и държи здраво юздите на властта, макар и неофициално. Той съветва Юнайтед да заложи на Уилф Макгинес, който е треньор при юношите и бивш играч на отбора. Неговото протеже се проваля и повлича крак в турбуленция от нови назначения и неуспехи. Следва Франк О`Фаръл, после идва и Томи Дохърти.

И двамата са одобрени от Бъзби, без когото не се взима нито едно важно решение. Но вече не той селектира играчите и тренира тима.

Дохърти успява да спаси отбора през сезон 1972-73 г., когато се добира до 18-ото място. В клуба вече се е настанила анархията, а магическото трио Бест-Лоу-Чарлтън напуска.

Най-тежка е историята на Джордж Бест, който става напълно неуправляем, след като го няма сър Мат начело на отбора. Изкушенията са твърде много – женско внимание, алкохол и партита, а единственият човек, който има влияние над този свободен дух, е вече встрани от първия тим. На 1 януари 1974-а Бест играе последния си мач, след което никога повече не облича екипа. Лоу и Чарлтън са напуснали още на старта на сезона, през лятото на 1973 г.

Сезон 1973-74 г. обаче носи шокиращо изпадане, вече няма кой да спаси Юнайтед. Това е най-кошмарното пропадане за рекордно кратко време – от шампион на Европа през 1968-ма, до втора дивизия 6 сезона по-късно.

Клубът не успява да замени Бъзби. Сър Мат посочва заместници, но не е добър в това и изборите се оказват погрешни.

Десетилетия по-късно Юнайтед не успява да замени сър Алекс, а хората, които той лансира за поста – включително Дейвид Мойс, Жозе Моуриньо, а сега и Оле Солскяр, до момента не запълват празнината с очаквания обем. Типичен пример за клуб, който влиза в спиралата на неудачи и колебание след дълъг и много успешен период, в който е управляван с твърдата ръка на само един човек.

„Никой не можеше да влезе в кабинета му и да върши неговата работа след него – признава Денис Лоу. – Да наследиш сър Мат бе невъзможна мисия.“

След 1980 г. Бъзби е президент на клуба, но в роля, която не му дава реална власт. Той е представителна фигура. След смъртта му през 1994 г. остава икона за всеки фен на Юнайтед. На финала в Шампионската лига през 2009 г. в Рим, хореографията в сектора на агитката на „червените дяволи“ бе с неговото име. Куриозно, той е капитан на Манчестър Сити и Ливърпул и кариерата му на играч минава точно в тези два най-вражески за Юнайтед клуба, преди след войната да отиде като мениджър на „Олд Трафорд“. Още една невероятна история за един от най-големите в британската футболна история.

Днес Юнайтед търси този, който да влезе в офиса на Фъргюсън. През 70-те и 80-те на клуба му отне 17 години (до 1986-а) да открие наследник на Мат Бъзби.